≡ Menu

Повече миньони – повече проблеми

Миньоните са бизнес за милиони долари. С тяхната популярност, която продължава да нараства, те вече имат техен собствен самостоятелен филм – играещ ролята едновременно на предистория и история.

Филмът ни връща обратно в зората на времето, когато миньоните се развиват от малки едноклетъчни организми в миниатюрни, обичащи бананите, дрънкащи глупости бандюги, чиято основна цел е да служат на най-злия престъпник, който могат да открият.

Миньоните откриват и служат на злодеи през времето на динозаврите, Каменната ера, древен Египет и също така през тъмните векове. Ако няма на кого да служат, Миньоните стават безцелни и депресирани. Един от тях, Кевин (висок и шефски настроен), измисля план. Отправя се да търси нови земи с неговите приятели Стюарт (едноокия, търсещ постоянно внимание) и Боб (нетърпелив, оптимистично настроен и леко глупав) в търсене на най-големия злодей на планетата.

Така изглежда филмчето и може би това е неговата най-силна част. Миньоните работят най-добре сами, без намесата на хората.

Но създателите на филма, може би страхувайки се че няма да могат да принесат своя собствена черта в него, поради тази причина по-голямата част от действието се развива в Ню Йорк, Флорида и Лондон – през 1968 г. по причини не напълно ясни – и включва много взаимодействия с човешки герои, които определено не са толкова забавни, колкото техните жълти филмови партньори.

Извършвайки се действието около Голямата Ябълка, дребосъците се свързват със симпатично семейство- банкови обирджии и се насочват към ВилейнКон в Орландо в търсене на най-злата от всички злодеи – Скарлет Оувъркил.

Тя е озвучавана от Сандра Бълок. Оказва се, че Оувъркил е някак си доста некадърна, на този персонаж му липсва какъвто и да е характер и шегите й също не биват. Това прави доста разочароващ факта, че нейните подли схеми се превръщат в основен фокус във филма. Джон Хам дава най-доброто от себе си като нейн съпруг-престъпник Хърб, но отново дори и този персонаж не успява да грабне особено внимание.

Действието се пренася в 60-те години в Лондон, когато миньоните открадват диамантите на короната и откриват легендарния меч в камъка.

Колкото до шегите във филмчето, те стават все по-сериозни и глуповати, да удоволетворят младото поколение. Има и доста по-груби шеги по отношение на Бийтълс, Ричард Никсън и кацането на Луната – те са насочени към родителите, за да могат и те да се посмеят малко.

Но на филма му липсва характер. Това което направи „Аз проклетникът” е да резонира в синхрон с публиката. В един момент анимацията се насочва повече към Скарлет Оувъркил отколкото към героите, за което се отнася и заглавието. Като цяло на филма му липсва убедителност и може би повече смелост.

И в крайна сметка…?

„Миньоните” започват силно, но много бързо губят скорост. Филмът е смешен, когато героите действат на тяхна собствена глава, но след това губи интереса, когато фокуса се сменя към доста по-неинтересните човешки персонажи.

Ако и Вие сте фенове на Миньоните не пропускайте да посетите българският им фен сайт.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

error: Content is protected !!